* * *

Мома среща три (два) змея

Ходила Радка за вода
на змейновите кладенци.
Ходила и се върнала.
Насреща й идат два змея,
два змея, два близнака.
Единият минал, заминал,
другия Радка възпирал:
- Подай ми Радке водица
с твойта дясна ръчица
от твойта стомна зелена.
Радка на змей думаше:
- Пусни ме, байно змейне, пусни ме,
мама ми болна лежи, умира,
водица да й занеса,
устата да си разкваси.
Змейно на Рада думаше:
- Излъжи, Радо, другиго,
байна си змейна не лъжи.
Снощи над вази минахме,
над вашите къщи високи.
Ти си по двора ходеше,
червени пилци пущаше,
сиви си крави доеше,
майка ти седи на горен кът,
на тебе риза шиеше,
баща ти седи на долен кът,
на тебе хурка правеше.
Вдигнали Рада, занесли
на змейнови пещери.
Седяла дълго там,
мъничко дете родила,
навън излязла и рекла:
- Змейно ле, огнен и пламен,
по пътя вървят пет коли,
пет коли със снопи и сено,
можеш ли сеното запали?
Змея на Рада думаше:
- Замами, Радо, замами,
изгарям, Радо, снопите,
ала сеното не мога,
че в сеното има билки много,
като сеното запуши,
тебе ще, Радо, намразя,
намразя, Радо, оставя!
Като зачу Рада тез думи,
на змея пак дума:
- Змейно ле, огнен и пламен,
да ме у мамини заведеш,
на повратки да си отида!
Кога си Рада отива,
на майка си дума:
- Надери, мамо, куму и кумунига
и едностръка тинтява,
да ме с тях намажеш -
дано ме змея остави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016