* * *

Мома среща три (два) змея

Вдигнете мъгли, прахове,
да затулите слънцето,
слънцето, още месецът -
Радка за вода ще иде,
слънцето да я не види,
слънцето, още месецът.
Дигнали мъгли, прахове,
че затулили слънцето,
слънцето, още месецът.
Радка за вода отиде
на студеното кладенче,
ходила и се върнала,
среща й идат два змея,
два змея, два побратима.
Змейове Радки думаха:
- Подай ни, Радке ле, водица
с твоята дясна ръчица,
с твоите пъстри стомнички!
Радка змейове думаше:
- Ой ми ви вази, два змея,
два змея, два побратима,
я ме недейте, змейове,
че мама лежи, умира!
Змейове Радки думаха:
- Недей ни, Радке ле, ни лъга,
че ний покрай вас минахме -
мама ти по двор ходеше
и ново гърне носеше,
всякакви билки береше
и ги в гърнето туряше;
защо й са, Радке ле, тез билки?
Радка змейове думаше:
- Ой ми ви вази, два змея,
два змея, два побратима,
като питате, ще кажа!
Имаме крава ялова,
девет се годин все гони,
нито се крава загоня,
нито я бика оставя!
Змейове Радки думаха:
- Я речи, Радке, мами си,
я да си иде мама ти
долу в росното ливади,
че да набере мама ти
вратига и кумунига,
едностръката тинтява;
че да ги свари мама ти,
че да окъпе кравата
на парясало огнище,
на разточено колело!
Радка си у тях отиде,
Радка мама си думаше:
- Като за вода отидох,
че ме срещнаха два змея,
два змея, два побратима,
че ми змейове думаха:
"Подай ни, Радке ле, водица
с твоята дясна ръчица,
с твоята пъстра стомничка!"
Аз им рекох: "Змейове,
я ме недейте, змейове,
че мама лежи, умира,
че ме за вода проводи,
водица да й донеса!"
Змейове ми, мамо, рекоха:
"Недей ни, Радке ле, ни лъга,
сега покрай вас минахме -
мама ти по двор ходеше
и ново гърне държеше,
всякакви билки береше
и ги в гърнето туряше;
защо й са, Радке ле, тез билки?"
И аз им рекох: "Змейове,
ой ми ви вази, два змея,
два змея, два побратима,
като питате, ще кажа!
Имаме крава ялова,
девет се годин все гони,
нито се крава загоня,
нито я бика оставя!
Затуй е билките беряла!"
Змейове ми, мамо, рекоха:
"Я кажи, Радке ле, мами си,
я да си иде мама ти
долу в росното ливади,
че да набере вратига,
вратига и кумунига,
едностръката тинтява;
че да окъпе кравата
на парясало огнище,
на разточено колело! -
Кравата ще се загони
и бика ще я остави!..."
Я иди, мамо, я иди
долу в росното ливади,
че си набери вратига,
вратига и кумунига,
едностръката тинтява!
И майка й стана, отишла
долу в росното ливади,
че си набрала вратига,
вратига и кумунига,
едностръката тинтява.
Че си Радка завела
на парясало огнище,
на разточено колело;
че си Радка окъпа...
Змейове Радка срещнали,
че си на Радка думаха:
- Ах ле, Радке, ах ле,
как ни тъй лесно излъга,
излъга, та ни измами,
та ти церове казахме,
та те майка ти окъпа
на парясало огнище,
на разточено колело!
Радка им нищо не каза
и змейове си заминаха,
Радка си у тях отиде...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016