* * *

Мома среща три (два) змея

Кахъри, тежки ядове,
вдигнете мъгли-прахове,
да запрашите слънцето,
слънцето, кое месецът -
Рада за вода ще иде,
слънцето да я не види,
слънцето, кое месецът!
Ходила й Рада за вода,
ходила й Рада, връща се, -
среща й иде слънцето.
Слънцето Ради думаше:
- Радо ле мома хубава,
подай ми, Радо, водица,
със твойта десна ръчица.
Рада слънчици думаше:
- Махай се оттук, слънчице,
не ме, слънчице, замайвай,
мама ми й болна, умира,
водица да й занеса,
устата да си разкваси.
Слънцето Ради думаше:
- Лъжи ти, Радо, кого щеш,
сал мене, Радо, не лъжи,
сал мене не мож излъга, -
слънцето грее високо,
слънцето гледа широко.
Снощи край вази поминах,
че си у вази погледнах.
Мама ти магьосницата, -
майка ти, омайницата, -
омая гора и вода,
омая птички в гората,
омая риба в водата, -
мама ти на стол седеше,
жива гадинка държеше,
държеше и я дробеше,
в ново я гърне туряше,
на огъня я вареше,
със бел я бодил подклада,
като подклада, нарича:
"Радо, синко ле, Радо ле,
както боде ей тоз бодил,
тъй да се бодат за тебе,
и турци, Радо, й българи,
и трета вяра - цигани."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016