* * *

Мома среща три (два) змея

Добра ми, добруджанката!
Рано е Добра ранила,
рано ми на ден Гергьовден,
откачи бели бакъри,
рано за вода отиде
на тиха бяла Дунава.
Като ми Добра вървеше,
цяла Добруджа красеше,
от тиха бяла Дунава
и чак до Черно море.
Наляла и се е върнала.
На пътя среща два змея,
два змея, дури два облака.
Змейно на Добра думаше:
- Добро ле, Добруджанке ле,
ти, дето ми красиш Добруджа,
постой, Добро ле, почакай,
да пия вода студена,
да взема китка зелена,
зелена, зелен босилек
и черноока камшица.
Добра на змейну думаше:
- Пусни ме, змейно, пусни ме,
майка ми болна умира,
студена вода очаква!
Змейно на Добра думаше:
- Добро ле, хубост голяма,
Добро ле, хитрост голяма,
лъжи, Добре ле, колкото искаш,
ала мене не можеш да излъжеш.
Аз като хвъркам високо,
над ваште двори прихвръкнах,
майка ти огъня кладеше,
живо си пиле дробеше,
в ново си гърне вареше
с вода неначената.
Както си пиле дробеше,
пилето пищи до бога,
а пък майка ти нарича:
"Както си пищи туй пиле,
тъй да си пищят за Добра
турци, Добро ле, и българи
и проклети змейове!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016