* * *

Мома среща три (два) змея

Рано е Радка ранила,
ранинко, Радка, по среднощ,
петли не бяха попели, (2)
попели и повторили.
Рано е Радка ранила
със бели менци за вода
от тихи, от бял Дунава, -
слънцето да я не види,
слънцето, още месеца
и на небото звездите.
На пътя Радка посрещна
два змея, Радка, два брата
като два черни облака.
Змейко на Радка думаше:
- Радке ле, моме хубава,
много си, Радке, хубава, (2)
майка ти е магьосница!
Снощи край вази минахме,
край ваште двори широки,
край ваште порти високи,
майка ти по двор ходеше
и в ръки змийче държеше,
с остра го игла бодеше
и си на змийче думаше:
"Както се вие туй змийче,
тъй да се вият момците
край наша Радка хубава,
хубава Радка, гиздава!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016