* * *

Мома среща три (два) змея

Рада за вода ходила
на змейовите кладенци,
ходила и се върнала.
Среща й идат два змея,
два змея, два огненика;
по-стари Рада замина,
по-млади Рада запира
и й стомната напива,
че си на Рада думаше:
- Радо ле, либе Радо ле,
ката вечер ми дохождаш,
по смесна китка доносяш,
тоз вечер що н' ми донесе?!
Рада на змея думаше:
- Змейно, ти огнейно ле,
пусни ме, змейно, да мина,
да мина, да си замина!
Мама ми болна лежи,
колкото й болна от болест,
два ката гори за вода!
Змея на Рада думаше:
- Радо ле, мома хубава,
лъжи ти, Радо, другиго,
ала си змейно не лъжи -
змейно си хвърка високо,
и гледа змейно широко!
Сега над вази прехвръкнах -
майка ти седи в горен кат,
майка ти, магесницата,
майка ти, омайницата,
за тебе ризи съшива,
всякакви билки ушива,
всякакви билки омразни,
омразни билки, разделни,
дано те, Радо, намразя!
Майка ти, магесницата,
магьоса гора и вода,
жива е зъмя хванала,
в ново я гърне турила,
с бял я бодил подклада;
зъмя се в гърне виеше,
виеше, още пищеше,
а мама ти нарича:
"Както се вие таз зъмя,
тъй да се вият за Рада,
за Рада турци, българи,
дано я змейко намрази,
намрази, да я остави!"
Доде не те е церила,
аз ще да те задигна!
Дур туй си змея издума,
и си Рада задигна,
издигна горе в небеса,
до високите канари,
у високите пещери...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016