* * *

Мома среща три (два) змея

Рада за вода ходила
на пусти змейски кладенци,
ходила и се върнала;
среща й идат два змея,
два змея, два огняника.
Старият Рада замина,
младият Рада запира
и кърчази й напива,
па си й дума говори:
- Радо льо, либе Радо льо,
всяки вечер ми дохождаш,
по смесна китка доносяш,
тоз вечер що не донесе?
Рада си змею говори:
- Змейо льо, ти, огнянико,
пусни ме, змейо, да мина,
да мина, да си замина, -
майка ми болна си лежи,
колко е болна от болест,
два пъти гори за вода!
Змей Ради си думаше:
- Радо льо, мома хубава,
лъжи ти, Радо, другиго,
най си змея лъжи!
Змей си хвърка високо
и гледа змей широко!
Сега над вази прихвръкнах, -
майка ти в горен кът
седи, та си омайва!
Майка ти, майосницата,
майка ти, омайницата!
За тебе ризи съшива,
всякакви билки въшива,
всякакви билки омразни,
омразни, Радо, разделни, -
дано те, Радо, намразя!
Майка ти, майосницата,
майоса гора и вода!
Жива е зъмя хватила,
в ново я гърне турнала,
с бял го е бодил подклала.
Зъмя се в гърне виеше,
виеше, още пищеше,
а майка ти нарича:
"Както се вие таз зъмя,
тъй да се вият за Рада,
за Рада момци българи!
Дано я Змейко намрази,
намрази, да я остави!"
Доде не те е церила,
аз ще да те задигна!
Дор това си змей издума,
и Рада си е задигнал,
издигнал горе в небеса,
до високи ми дялове,
дялове, стени каменни,
у широки ми пещери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016