* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Наканил ми се млад Стоян
на турско хоро да иде,
да иде, да им посвири,
пък мама му го не пуща: (2)
- Седи, Стояне, не ходи, (2)
не ходи, сино, във турско,
там има върли хайдути
те ш'та, Стояне, уловят,
уловят да те затрият.
Стоян мама си ни слуша,
ем си зе Стоян свирката,
свирката и цигулката
право във турско отиде.
Като отиде, засвири;
свирил е малко и много,
три дни ми и три вечера,
една ми цяла неделя.
Завиха хоро хайдушки,
хайдушко хоро, велнянско.
Те кат Стояна видяха,
хванаха го й го уловиха,
назад му за ръце вързаха,
през цяло село минаха. (2)
Стоян на турци думаше:
- Вий турци, вий анадолци,
карайте ме, де карайте,
край Тодоркини недейте,
край Тодоркини з' уличка.
Тодорка ми й любовничка,
тя ще се, холам, присмее.
Карали го, де карали,
край Тодоркини минали.
Тодорка сред двор седеше,
шарени крави доеше.
Тя кат Стояна видяла, (2)
бяло си мляко изляла
и се през глава изсмяла:
- А хо-хо, е хо, Стояне, (2)
че как ти мяза прилика, (2)
на ръце тежки синджири,
като на булка гримните.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018