* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Юначе карат ворзано,
ворзано, букайосано (2)
през среди село Райково: (2)
през ръки ситно синджире, (2)
през ноги тьожки букаи. (2)
Момица точи водица (2)
от шаренана чешмица (2)
и крьохтичку се отсмива, (2)
отсмива и отлитава, (2)
и на юнакан викаше:
- Язък ти, язък, юначе,
дено та карат ворзано,
ворзано синджиросано,
росано, букайосано (2)
през среде село Райково.
Юнак момици викаше:
- Момице, мари, хубава,
мен ме не карат, момице,
нито за кражба, убийство,
ам си ме карат, момице,
за кайно тебе девойка,
че хи съм любил лицено
и хи съм трошил снажкана!
И теб се не ще размине -
яга се ворна, момице,
лицето жа ти йоблюбя,
снажкана жа ти обтроша.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018