 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се присмива на вързан (окован) момък
Копиле карат вързанко,
вързанко, букайосанко;
назад му ръки вързани
с пазарцка тьонка фортумка,
на шийка ситно синджирче,
на ръки бели белехче,
на ноги тьожки букаи.
Де го видяла девойка,
та се крохтичко насмяла:
- Язък ти, язък, юначе,
нели те видях вързанко,
вързанко, букайосанко?
- Момице, мари хубава,
мене не карат за кражба,
ами ме карат за мома,
че съм девойка полюбил
между две села големи,
между два вриса студени!
Смолян, кв. Устово (СбНУ 7/1892, с. 36, № 2; =Осинин-Любовни 1936, с. 89, № 138; =Бурин-Панайотова 1956, с. 199).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018