* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Бре, Тойча са беда бедили,
бре, царска е хазна оберал.
Ватива Тойча, вързава,
тъй са го вързан карали;
та са замнали, замнали
през Съчанли село голямо.
Марини близки дружчици
Тия си Мари думаха:
- Я излез, Маро льо, да видиш,
твойто първо любе,
упряж го коня караха.
И Мара си ги заследи,
отвън селото далеко.
Тойчо Марии думаше:
- Върни се, Маре ле, върни се,
село далеко остана.
Да ти са халал, Маре ле,
моите гримни сребърни
и моят гердан ключеният.
Видяваш ли, Маре ле, гледаш ли
оная гора зелена,
и ъв гора дърво зелено,
бре, там ще да ме прикачат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018