|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се присмива на вързан (окован) момък
Вила се лоза виена,
не ми е лоза виена,
лю ми е Янке девойка -
на две ми порти стоеше,
сребрен ми венец държеше.
Оттам помина кадия,
кадия ефендия -
едно ми лудо караше,
оковано, овързано,
дур под коньо оковано,
бели ръце наопако.
Мома му се насмеяла:
- Що ти пърлега, юначе,
бели ръки наопако,
като на мома колбае,
що ти пърлега, юначе,
букагите на ногите,
като на мома кундури.
На кадия сборува:
- Ой, кадия ефендия!
Защо го овързахте,
овързахте, оковахте?
- Янке ле, Янке девойко!
Една е мома целивал.
Я лудо й вели говори:
- Ой, кадия ефендия!
Кога се сретат две стари,
как се криво прогледнуват,
кога се сретат две млади,
бре как се милно прогледнат!
Просеник, Серско - Гърция (Веркович 1860, № 54; =Верковиќ 1/1985,
№ 54; =БНПП 5/1983, с. 40 - "Вила се лоза виена"; =БНПП 5/1983, с. 40
- "Вила се лоза виена"); ви'ена, виена - вер. игра на думи с "винена".
Вероятно по този текст е преработката на П. П. Славейков, приписана на П. Р. Славейков.
(бел. съст., Т.М.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|