* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

- Мъри, Кальо, тенка Кальо,
тенка, бела, пременена,
като китка накичена,
като перо наросена,
като перо пахуново. (2)
Я излези, тенка Кальо,
на дворите, на портите,
да го видиш войводата,
войводата млади Стоян,
как го карат джандармите
с белезии на ръцето,
с букагии на нозето,
с дробен синджир на гърлото.
Излегла е тенка Каля
на дворите, на портите,
плесна ръце, насмея се:
- Нека ти е, млади Стоян, -
много знайше да задяваш
малки моми и невести,
на невести стомни капиш,
а на моми китки дробиш!
Млади Стоян им говоре:
- Ей джандарма, онбашия,
извадейте белезии,
белезии от ръцете,
букагии от нозете,
дробен синджир нека стои,
да я хванам тенка Каля,
да я хванам, да я строшам
като пръчка минделова,
минделова, калинкова.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018