* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Стоян през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
знаеш ли, горо, помниш ли,
колко по тебе съм ходил?
Докат си Стоян издума,
сеймени Стоян хванаха,
назад му ръце вързаха,
към Цариград го караха.
Калудка тантела плетеше,
кат си на порти стоеше
и си на Стоян думаше:
- Тъй да те гледам, Стояне,
с тежки букаи на ръце,
с тежки синджири на крака!
Стоян й нищо не каза,
само се Богу помоли.
Че се от сеймени отърва,
и се назад той повърна,
на Калудка глава отряза
и си на мома отмъсти.
И се изясно провикна:
- Да знае мома, да помни,
как се на ерген присмива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018