* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Юнакан карат вързанко,
вързанко, букайосанко,
през среде село Райково.
Назад му ръки вързали,
напреж му пътян казали.
Момица точи водица
на шеранана чешмица
и му се крьохко отсмива,
отсмива и отхлептава:
- Юначе, луда делийо,
язък ти, язък, юначе,
че си те карат вързанко,
вързанко, букайосанко!
Юнак на мома думаше:
- Момне ле, мари, хубава,
немой се крьохко отсмивай,
отсмивай и отхлептавай,
че ме не карат за кражба,
за кражба и за убийство,
ам си ме карат за тебе, -
че ти съм лице облюбил
и ти съм снажка отрошил!...
Я ще да идам, ще дойдам,
ам ти къде ща да ходиш,
ага загубиш хубосто,
хубосто, моме, младосто?
Кой ще тебе да зьоме,
каков ще хлеба да ти е,
каква ще ти е сгодата?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018