* * *

Мома се моли да я спасят от преследвачи-сватове

Летай, летай, яребица!
Налетела е на орачо,
та му вели-говори:
- Ой, орачо, сам стопано,
разрий бразна, скрий ме мене,
че ме гонят върли турци,
върли турци харамие!
Разри бразна, скри на нея.
Не са били върли турци,
върли турци харамие,
лю са били сватовете,
сватовете за невеста.
Не е било той орачо,
той орачо, сам стопано,
лю е било самси зето,
самси зето за невеста,
кье да иде да га вземе.
Увзеха га, върнаха си,
отидоха до средпъто,
до средпъто, сред гората.
Потерала е студна вода:
- Ой ти, зето, сам стопано,
я дайте ми студна вода,
че кье душа да излезе.
Я зето си сборува:
- Яребицо, първо любе,
дека е вода, кье да найда,
да донесе студна вода,
на средпъто сред гората?
И мома е душа дала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020