* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Драганка,
та си къщата помела,
смето си надвор хвърлила;
па се назаде повърна,
дръпнала ведра ковани,
та си за вода отиде,
на бели Дунав за вода.
На бел е камик стъпила,
бело си лице умила,
с бел го е пешкир изтрила,
па си на Дунав говори:
- Дунаве, бели Дунаве,
нещо ще да те попитам,
попитам, право да кажеш:
отка петлите попеа,
попеа и повторна,
колко гемии минаха,
със колко бели ветрила?
Дунав Драгани говори:
- Драгано, бело момиче,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа:
отка петлите попеа,
попеа и повторна,
триста гемии минаха,
със триста бели ветрила.
Най-после беше млад Стоян -
черно му беше ветрило.
С тънка цафарка свиреше,
като свиреше, думаше:
"Не ща те, не ща, Драгано,
с русалии си играло."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020