Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Рано подрани Драгана
на бели Дунав на вода,
на бела плоча стоеше,
бело си лице лискаше,
вити си вежди возвива,
руса си коса гладеше.
Дунав Драгани говори:
- Либе Драгано, Драгано,
колко гемии минаха?
- Триста са гемии минали
със триста бели ветрила!
Най-напред беше млад Стоян,
ветрилото му червено -
дали й на добро или на зло,
или е размир година?
Войница, Видинско (СбНУ 41/1936, с. 398); инверсирана - Дунав
пита момата.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|