|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Станка си платно белеше,
дребна си сълзи ронеше,
и си Дунав питаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
Дунаве, бащин побратиме,
ти като течеш отгоре
и като течеш надолу
не си ли видял, Дунаве
моето либе Никола?
Девет години станало
откак е войник отишъл,
отишъл и не си й дошъл.
Негови верни акрани
дребни си деца главиха,
главиха и ожениха,
сал него още го няма,
няма го и няма да дойде
портите да ми отвори
кончето да му поема,
ръката да му целуна,
с радостни сълзи на очи,
либето да си прегърна...
Водно, Дуловско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|