* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Жерави в небе хвърчаха,
Рада по двори ходеше,
Рада жерави думаше:
- Жерави, пилци дунавски,
като високо хвърчите
и нашироко гледате,
ни видяхте ли мой Стоян,
мой Стоян, моя стопана?
Жерави Рада думаха:
- Радо льо, булка хубава,
и да го видим, Радо льо,
ний няма да го познаем.
Рада жерави думаше:
- Жерави, пилци дунавски,
мой Стоян личен, приличен -
на права ръка слънцето,
на лява ръка месеца,
я на лицето зората,
я на кръста си звездите.
Жерави Рада думаха:
- Радо льо, булка хубава,
той Стоян твоя стопана,
ний го, Радо льо, видяхме,
накрай морето лежеше,
ситен му й пясък постелка,
синьо ми небе покривка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020