|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
- Тундже ле, тихом водице,
нещо ще си те попитам,
право да ми си казала -
откак са петли пеяли,
колко гемии минаха?
Тунджа му тихом говори:
Девет гемии минаха,
десетата бе Ялия.
Ялия дрънкя дрънкаше,
дрънкя му тихом нарича:
"Гургай ми, гургай, гълъбче,
дорде си младо-зелено,
дорде си бело-цървено,
дорде си тънко-високо,
дорде си при баща било!
Че ще си идеш у люде,
да си се люде не смеят!"
- Как да ти гургам, яго ле, -
ази съм болна лежала,
не мога, яго, да стана!
- Стани ми, моме, стани ми,
еднож да си те погледна!
Момиче мало, хубавко,
момиче малко, гиздавко,
пусто ти стане лицето,
лицето, моме, на тебе!
Велинград, кв. Лъжене (СбНУ 12/1895, с. 21, № 8); Ялия - вер.
от Алия, срвн. Илия; яго - аго.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|