* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Драганка
на бели Дунав за вода.
На мермер камък стъпила,
с бистра се вода измила,
с бела се кърпа изтрила,
на Дунава си говори:
- Дунаве, бели Дунаве,
я че ви нещо попитам,
та право да ми кажете:
като сте тука ден и нощ,
колко се гемии минали,
откак се петли дваж пели,
дваж пели и потрекили?
Дунав си нищо не дума.
Драганка Дунав проклела:
- Дунаве, бели Дунаве,
запустели ти бродове,
пресъхнали ти вирове!
Дунав Драгани продума:
- Любе Драгано, Драгано,
като ме питаш, да кажем,
колко гемии минаха:
дорде петлите дваж пели,
дваж пели и потрекили
девет гемии минали.
Най-напред мина млад Стоян
нова му беше гемия,
бело му беше ветрило,
с тънка цафара свиреше,
като свиреше думаше:
- Любе Драгано, Драгано,
къде си, любе, да видиш,
да видиш, любе, да идеш
със тия нови гемии
из тихи бели Дунави!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020