* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Драгана,
рано си двори помела,
рано си двори помела,
сметта във Дунав занела,
на бял е камък стъпила,
бяло си лице умила
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
откак петлите триж пяха,
триж пяха и повториха,
колко гемии прехвърли?
Дунав Драгани думаше:
- Мома хубава, Драгано,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа:
триста гемии прихвърлих,
твоето либе замина,
че то бе, моме, най-напред,
със триста млади чираци,
с бяло червено ветрило,
със триста бели байраци,
на бял, на червен подкапник,
със меден кавал свиреше
и си теб поменуваше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020