|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Рано ранила Драганка,
на бели Дунав за вода,
с бели менци на рамо
и пъстра стомна в ръка.
Драганка дума на Дунав:
- Дунаве, бели Дунаве
всяка ти сутрин идвам,
все си те бистър намирам,
тазика заран кален,
кален те мътен намерих!
Никога Дунав не дума,
тогава Дунав продума:
- Да знаеш, Драганке, да знаеш,
доде петлите три пъти пеят,
триста са гемии минали
и твойто либе Стоянчо,
най напред беше, вървеше
и с тънка свирка свиреше.
Свирка му вътре говори:
"Да знае Драганка да знае,
таз сутрин тука да дойде,
да си сбогома ний вземем!"
Терзийско, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|