* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Петкана,
от сите моми по-рано
на бели Дунав на вода:
- Добро ти утро, Дунаве!
Дунаве, бели Дунаве,
аз тебе кье те опитам,
ти мене право да кажеш,
тако ти морска глобина,
тако ти польска ширина
и жити сестра моруна,
ти право мене да кажеш
дали го види млад Стоян?
- Петкано, бела Петкано!
Тако ми морска глобина,
тако ми польска ширина
и жими сестра моруна!
Аз тебе право кье кажам.
Откакто петли пеае,
триста гемии минае;
първа гемия, що мина,
во нея беше млад Стоян,
со шарен кавал свиреше,
со кавал песма пееше:
- Мъжи се, мъжи, Петкано!
Дури си млада, зелена,
дури си млада, цървена,
аз веке назад не идам,
ти мене да ме не чакаш!
Люто ме майка кълнала:
"Стояне, синко Стояне!
Петкана да я не вземеш,
д' обидеш, синко, д' обидеш,
три-девет бели градои,
нигде девойка не нашол,
тук' да ми на'иш вдовица,
со дванайсет сираци,
со тринайсет чивлидзи."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020