* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Оглавил се Стоян джелепин,
минаха девет години -
никъде не чул, не вишел
негова Райна главена.
Па вечер по нощна доба
Стоян на месец говори:
- Месечко, Сечко, месечко,
ти грееш много високо
и гледаш много далеко -
видиш ли града Крайлова,
видя ли Райна главена?
За чудо месец продума:
- Стояне, млад джелепину,
я грея много високо
и видя много далеко -
видим и града Крайлова.
Снощи седянка имаше -
там беше Райна главена.
Всичките моми предяха
преждица от бела свила,
Райна предеше от църна.
Отзарана Райна дойде
на Дунав, река голема,
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бистра водице,
отка се зора зазори,
колко гемии минаха
и колко златни каици -
кои джелепи минаха?
Дали не мина млад Стоян -
млад Стоян, мойо главеник?
За чудо Дунав продума:
- Райно ле, главенице ле,
отка се зора зазори,
триста гемии минаха
и двеста златни каици;
най-напред мина млад Стоян
сос десет отбор гемии,
сос осем златни каици.
Ама ти, Райно, не мисли
сос него да се кердосаш -
ти с мене кье се кердосаш!
Като й Дунав издума,
хвърли се Райна у Дунав -
хвърли се, та се удави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020