* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Лиляна,
на бели Дунав за вода;
наляла и върнала се.
На пясък вода остави,
та па се назад повърна,
бяло си лице умила,
със пещемал го изтрила,
ченгел си вежди изтегли
и на Дунава продума:
- Дунаве, бистър и студен,
откак петлите попяха,
колко гемии минаха
и колко бели ветрила?
Дунавът дума, не дума,
а на Лиляна продума:
- Лиляно, моме хубава,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
откак петлите попяха,
триста гемии минаха
и триста бели ветрила.
И твойто либе там беше,
най на предната гемия -
със тънка свирка свиреше,
като свиреше, думаше:
- Любе Лиляно, Лиляно,
че кво се стори, направи,
та си за вода не дойде?!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020