* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Стояне, море, Стояне!
Стояну книга довтасала -
премлад на войска че иде.
Оставя млада невеста,
армасана, невенчана,
и она го прашаше:
- Стояне, любне Стояне,
където чеш, любне, да идеш,
много ли чеш да се забавиш,
дали два дни, дали три дни?
- Ни два, ни три дни,
ал' девет години царски измекяр!
Па си легна, та си заспа.
Чукнала на порти дружина:
- Стояне, море, Стояне, станувай,
ай станувай да ходиме!
И он ошел, она го не усетила -
кога се разбудила,
ега ли го нема;
станала, на двор излезнала,
викнала, та заплакала:
- Стояне, море, Стояне,
дал ойде у гора
елен да утепаш,
или ойде у полето
риба да уловиш?!
Вземала две стомни шарени,
та ойде на вода на Дунава,
на Дунава говореше:
- Дунаве, тиха водице,
откад са петли пояли,
колко гемия минало?
- Триста гемии минаха,
над-пред Стоян идеше
и със писан кавал свиреше,
и за тебе жалеше!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020