|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Станка жерави думаше:
- Жерави, летни пиленца,
ви като долу хвърчите,
ви долу още ви горе,
не видяхте ли, жерави,
моя годеник Стояна?
Жерави Станки думаха:
- И да сме го, Станке, видели,
че ний го не познаваме.
Станка жерави думаше:
- Жерави, летни пиленца,
моя й годеник най-личен -
колата му е покрита
със моя китън ръвеник,
ръвеник му е позлатен
с петстотин бапки пробити;
кога бял вятър повее,
петстотин бапки дръннеха,
синьо се небе разделя,
черна се земя препуква!
Жерави летни пиленца,
те си на Станка думаха:
- Станке-ле, сгоденице-ле,
не сме го, Станке, видели.
Станка Дунави думаше:
- Дунаве, мътен Дунаве,
колко мътен, дваж кален
ти като течеш отгоре,
отгоре от буяната,
че не видя ли, Дунаве,
моя сгоденик Стояна?
Дунав на Станка думаше:
- Станке-ле, сгоденице-ле,
ида съм го, Станке, видял,
ази го, Станке, не зная,
не зная, нито познавам.
Станка Дунави думаше:
- Моя й сгоденик най-личен:
колата му е покрита
със моя китен ръвеник,
ръвеника му й пронизан
с петстотин бапки пробити;
кога бял вятър повее,
петстотин бапки дръннеха,
синьо се небе разделя,
черна се земя препуква!
Дунав на Станка думаше:
- Не съм го, Станке, аз видял.
Радне-махле, дн. Раднево, Старозагорско (СбНУ 13/1896, с. 13,
№ 2 - "Годеница и годеник"; =Осинин-Душата 1945, № 22).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|