* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

- Дунаве, бистри студени,
като течете, Дунаве,
от връх, от Стара планина,
не видяхте ли, Дунаве,
моето либе Стояна?
- Видяхме, момне ле, видяхме -
от планина слизаше,
със меден кавал свиреше.
Кавала свири-говори:
"Чакай ме, момне ле, чакай ме,
дур осем-девет години,
дорде да ида, да дойда.
Ти посей морен босилек,
гледай го и поливай го -
ако босилек изникне,
да знаеш, Радо, ще дойда;
ако босилек изсъхне,
да знаеш, няма да дойда -
давам ти прошка, жени се.
Избирай, либе, пробирай,
като мене ерген да найдеш
мойто ходене да ходи,
мойто носене да носи,
моите думи да дума
и моя поглед да гледа!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020