|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Радо ле, моме хубава!
Рада на Дунав стоеше,
бело си лице миеше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бистра водице,
като си течеш озгоре,
озгоре, Дунав, оздоле,
некъде не видя ли
мойто ми либе Стояна?
Дунава на Рада продумал:
- Виждах го, Раде виждах го
у понеделник сутринта,
празна гемия караше
и с кавал дума думаше:
- Чакай ме, Радке, чакай ме,
до голем ден, до Великден,
ази на Стамбол отивам,
да продам бела пченица,
за сватба пари да вземем,
па тогай ще се оженим!
Радка на Дунав думаше:
- Много му здравье, Дунаве,
порасла мома не чака
ни ден, ни до пладне,
а то не ли до Великден!
Поповяне, Самоковско (Архив на Асоциация "Онгъл", зап.
1991 г.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|