* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ми Драгана ранила
на тихи бели Дунава,
по-малко вода да вземе,
повече Дунав нещо да пита.
Драгана Дунав питаше:
- Дунаве, Дунаве, тихи бели Дунаве,
като си толкоз от далеко идваш,
да не си първо либе Стоян негде видял,
три години стана,
Стоян не се е връщал,
ако си го видял,
правичко ми кажи.
Дунав никому не е продумвал,
на Драгана продума:
- Като ме, Драгано, питаш,
аз ще ти, Драгано, кажа.
Дорде са ми първи петли пропели,
девет са ми гемии минали,
девет гемии с девет бели ветрила.
Най-напред вървеше първата гемия,
твойто първо либе Стоян
на меден ми кавал свиреше,
аз му на кавал отвявам,
свиреше Стоян и говореше:
"От ади да те, Драгано, водя,
на тихом бели Дунава,
с бели котли за вода,
Драгано ле, Драгано, пиле шарено,
Драгано ле, Драгано, агне галено,
Драгано ле, Драгано, китка босилек."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020