* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Петкана
на белегего Дунава:
- Добро ти утро, Дунаве!
- Дал ти бог добро Петкано!
- Дунаве, джаним Дунаве!
Аз нешчо кье те опитам,
ти мене право да кажеш,
жити твоята глобина,
жити твоята ширина!
Откак се зора зорила,
откак се петли пеяле,
колку гемии минале?
Дали помина млад Стоян?
- Петкано, джаним Петкано!
Аз право тебе кье кажам;
жими моята глобина,
жими моята ширина;
откак се петли пеяле,
откак се зора зорила,
триста гемии минаха:
първа гемия, бел восък;
втора гемия жълт тамян;
трета гемия, млад Стоян,
со шарен кавал свиреше,
во кавал песма пееше:
мъжи се, мъжи, Петкано,
дури си младо-зелено;
дури си бело, цървено!
Мене ме майка кълнала,
да не се женам чужджина,
ако се женам чужджина
аз да си вземам вдовица
со дванайсет сираци;
ако се женам при майка
аз да си вземам девойка
от дванасет години!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020