* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Жерави, сиви жерави,
като високо хвъркате,
и по широко гледате,
не минахте ли, жерави,
край пуста, равна Добруджа,
не видяхте ле, жерави,
Никола, мойта пръвнина?
Жерави думат девойка:
- Девойко, мома хубава,
като ни питаш, ще кажем,
право ще ти обадим.
Ний си Нкола видяхме,
сред вода посред морето,
през море вървят гемии,
гемии, лодки големи.
Най-напред върви гемия,
гемия, много голяма,
на ней стои Никола,
Николчо, млад капитан.
С меден кавал свиреше,
свирка му дума, говори:
"Чакай ме, либе, чакай ме,
много си мене чакала,
още ме малко почакай!
Като си, либе, аз дойда,
дари големи ти нося,
за триста, злато колани,
за триста, фустан копринен.
Ако ли, либе, не дойда,
избирай, лебе, избирай,
като мене либе да найдеш.
Мойто ходене да ходи,
мойта си дума да дума,
мойта си песен да пее,
мойто си либе да либи!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020