* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

- Дунаве, мътен, Дунаве,
ти като течеш, Дунаве,
горе от планината,
та не видя, Дунаве,
мойто либе Стояна?
- Видях го, Дойне, видях го,
от планината слизаше,
та в гемията влизаше.
Гемията пълна и равна
с бяла, жълта пшеница.
Че той се богум молеше:
- Да ида долу в Едорне,
да продам бяла пшеница,
да взема жълти алтъни,
да дойда, Дойне, да искам.
Ако ми, Дойне, не дадат
тя има сестра по-малка,
по-бяла и по-червена
по-тънка и по-висока!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020