* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Радо ле, Радо, мори, невесто,
скара се Рада, мори, и Стоян
на тая сладка вечера,
за това тежко даване.
На Стоян жалба паднало.
Вечеряли они, легнали,
разбуди се Стоян полунощ,
взема си Стоян тамбура
и стана Стоян, та бега.
Разбуди се Рада невеста,
потера га Рада в постеля,
е га го Стоян, нема го.
Взема си стовна юв раци,
та тръгна Рада невеста -
кой стигне Рада, кой сретне,
се пита Рада, разпитва:
- Не видохте ли млад Стоян?
Ойде си Рада при гемиджии
и на гемиджии говори:
- Гемиджий, братя да ми сте,
не видооте ли млад Стоян?
Гемиджий велят, говорят:
- Радо ле, Радо невесто,
отка са петли пеяли,
девет гемии пуснахме -
на първа Стоян отмина
със тамбура си дрънкаше,
турска ми песен пееше
и за тебека думаше:
"Радо ле, мари невесто,
харно децата да гледаш!..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020