 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Рано ранила Петкана
на бели Дунав за вода.
Петкана, Дунав думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
откакто петли пеяле.
Колко гемии минале?
Дунав, Петкана думаше:
- Петкано, бела Вардарке,
откакто петли пеяле.
Триста гемии минаха.
най-напред беше млад Стоян -
со бакърена гемия,
со шарен кавал свиреше:
"Мъжи се, мъжи, Петкано,
дури си бела-първена.
Дур' ти е ново руото!
Мене, Петкано, не чакай:
друга сум мома залюбил -
в неделя ми е сватбата!"
Мраморец, Охридско - Македония (Църнушанов 1989, № 253 - "Петкана и Дунав"); руото - облеклото.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020