* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано е Дона ранила,
по-рано двори примела
И с котли Донка отишла
на тихи ми бели Дунава,
И на Дунав продума:
- Дунаве, братко, побратиме,
Откак се зора зазори,
колко гемии минаха?
Мина ли и мой млад Стоян
нови ли са му гемии, (2)
и бели са му байраци,
червено му е ветрило?
Дунава дума продума:
- Донке ле, сестро, посестримо,
Откак се зора зазори,
много гемии минаха.
И твой Стоян замина
нови са му гемии;
най-напред Стоян вървеше
и бели са му байраци,
и бели са му байраци,
червено му е ветрило.
- Дунаве, братко, Дунаве,
водата да развълнуваш,
Стоян назад да върнеш
и мене да си увземе, (2)
девет ме годин любеше, (2)
и девет, братко, месеца.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020