|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Жерави хвъркат високо,
Калинка дума жерави:
- Жерави, бели гълъби,
като високо хвъркате
и нашироко гледате,
не виждате ли Симьонча,
Симьонча, мойта пръвнина,
моето първо венчило?
Жерави думат Калинка:
- Калинке, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава -
снощи са вечер минали
до триста бели гемийки,
със триста бели елкеня.
Най-подирната гемийка
ален й беше елкеня,
с зелено сукно постлана,
във нея беше Симьончо,
Симьончо, твойта пръвнина,
твоето първо венчило.
На карагюзел свиреше,
като свиреше, говори:
"Калинке, булка хубава,
търси си, аюл, късмета,
из тази равна Добруджа,
Калинке, първо венчило,
и аз ще моя да търся
по тихий бели Дунава,
Калинке, първа пръвнина!"
Миндя, Еленско; трапезна (Стоин-ССБ 1931, № 2330 - "Да си
търси късмета"); жарави - жерави.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|