|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
- Радо, Райне ле, любе ле, мъри,
още ли ходиш лефтера,
още ли ходиш лефтера, мъри,
лефтера, неоглавена,
мене ли чакаш да дойда?
- Чакам те, чакам, любне ле,
ма нема да те дочакам,
че веке ми е додяло
от слюбниците вървенье,
вървенье, още искане,
ката ден, ката неделя
и в неделята два пъти.
- Радо, Райне ле, любне ле,
многото си ме чакала,
още ме малко почакай
дорде на сефер да пода,
стоката да си докарам,
дюкянът да си напълним,
гемия да си натварим,
гемия с тежко желязо.
Радо, Райне ле, любе ле,
тогава, любе, ще дойда (2)
и ще се, любе, вземеме.
Малко Търново; хороводна (Архив ИМ-БАН, папка 97, № 87, 1952
г.; =БНТ 13/1965, № 372 - "Радо, Райне ле, любе ле").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|