* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рада Дунаву думаше, мари:
- Дунаве, ярдъм Дунаве,
Дунаве, ти като течеш, мари,
отгоре от планината,
Дунаве, ти нели видя,
моето първо любовье?
Той хи Дунавът думаше:
- Радо, Райне ле, милото,
видях го, Радо, видях го,
от нъва страна бял Дунав.
На сиво конче яздеше,
с копринен пояс опасан
и с алтънено коланче,
със медна свирка свиреше.
Свирката Ради рицаше,
рицаше и отрицаше:
- Радо, Райне ле, любе ле,
още ли ходиш лефтера,
още ли ходиш лефтера,
мене ли чакаш да дойда?
- Чакам те, чакам, Гьорги ле,
не мога да те дочакам,
от слюбниците вървеньнье,
от дворовето метеньнье,
от столовето реденнье
от крондирето трошеньнье!
- Радо, Райне ле, любе ле,
ти ко си малка глупава,
майка ти глупава ли е,
да те майка ти преучи?
Равни си двори не мети,
руси си коси не чеши,
махрамата си не пери,
да ти слюбници не вървят,
да ти прагове не калят,
да ти крондире не трошат!
Радо, Райне ле, любе ле,
много си, Радо, ходила,
много си ергенувала,
много си мене чакала,
още си мърва почакай,
доде на Стамбол да пода,
да пода и да се върна,
гемийка да си разтварям,
гемийка - беглик железо.
Че га се върна, та дойда,
че га се върна, та дойда,
за тебе ще се оглавям!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020