|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
- Дунаво, гердан Дунаво, мари,
ти като течеш отгоре,
отгоре, от планините,
та не видя ли, Дунаво,
мохето пърео любовье?
- Видях го, видях, Радке ле,
от нава страна бял Дунав,
със конето си вървеше,
та се в гемия хвърляше
и се на Бога молеше:
Ела ми, Боже, помогни,
Еднъж в гемия да вляна,
да вляна и да изляза,
манастир ще ти осторя,
със тамян ще го съставя,
със восък ще го замажа!
Малки Самоков, Визенско, дн. в Турция; зап. в Кости, Василиковско,
дн. Царевско; зимно хоро (Стоин-ИЗТр. 1939, № 1447 - "Радка пита Дунава за
либето си").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|