* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Иринка
на бели Дунав на вода,
бели си поли вдигнала,
на мермер камък стъпала,
бело си лице умила,
та па на Дунава говори:
- Дунаве, бели Дунаве,
нещо ще да те попитам,
право да ми откажеш,
право, да ме не лъжеш;
ако ме, Дунаве, излъжеш,
опустели ти бродове,
пресъхнали ти вирове,
измрела ти рибата!
Защо си мътен, та кален?
Дунав Иринка говори:
- Иринке, бела гъркинке,
какво ме питаш, че кажем.
Нощеска от ка петли пропея,
пропея и повториа,
триста гемии минаха
със триста ми бели ветрила,
най-напред вървеше млад Стоян,
чърно му беше ветрило.
Стоян на думен седеше,
с тънка цафара свиреше,
като свири, думаше:
"Либе Иринке, Иринке,
жени се, мене не чакай,
жени се, жени, либе ле,
дорде ти расте косата,
дорде ти е хубаво лицето,
дорде те сакат момците!
Мойта невеста - щуката,
а старокята - шарана,
китни сватове - сомове,
хубави сваи - мрените,
а девере - кленове!"...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020