* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Отишъл ми е Никола
на гърло риба да лови,
момини да си гощава,
отишъл, па се на върнал.
Чакала го е Драгана
цели ми три години.
Па взе Драгана ризите
на Дунав да ги опере,
па си на Дунав думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
като ми идеш отгоре
вижда ли нейде Никола,
Никола, мойта изгора, -
три годин как станаха,
Никола още го нема!
Никога Дунав не дума,
а на Драгана продума:
- Драганко, бела гъркино,
Драгано, млада невесто,
откак петлите пропеха,
триста гемии минаха
със триста бели ветрила.
В първа гемия Никола,
Никола, твойта изгора,
най му бързаше гемия,
най бе му бело ветрило.
Никола в гемия седеше,
с меден си кавал свиреше,
кавал му свири-говори:
"Драгано, бела гъркино,
Драгано, моя невесто,
три годин си ме чакала
на три дни да ме не чакаш,
че я се, либе ожених
за това море ладовно;
жени се, либе, за други,
за мен недей се надева!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020