|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
- Дунаво, ярдъм Дунаво,
ти като течеш, Дунаво,
отгоре от планината,
ти не видя ли, Дунаво,
моето любе Стоянчо?
- Видях го, Раде, видях го -
през планината слизаше,
кротка гемийка караше,
с една си свирка свиреше.
Свирка му свири-говори:
"Чакай ме, Радке, почакай
година и половина,
година в Стамбол да ида,
да продам бяла пченица,
да взема жълти алтъни,
да ида Рада да взема!"
- Дунаво, ярдъм Дунаво,
много му здраве да носиш -
която е мома втасала,
тя тебе два деня не чака,
дилкям година й полвина.
Левка, Свиленградско; хороводна - през зимата (СбНУ 62/2009,
№ 1155 - "Мома няма да дочака любето си гемиджия").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|