* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Райне ле, бяла Радо ле,
Райне ле, първо любе ле,
чу ли, Райне ле, разбра ли,
Дунаво, Райне ле, притече,
Дунаво със гемиите,
гемии с гемиджиите,
калюно с калюнджиите.
Та кой калюно караше?
Иван калюно караше,
прав на колата стоеше,
със медна свирка свиреше,
свирка му отговаряше:
- Райне ле, бяла Радо ле,
още ли ходиш лефтера,
лефтера, ни оглавена,
главена, неоженена,
мене ли чакаш, Радо ле?
Чакай ме, бяло Радо ле,
дорде да ида да дойда
във Созон на голям пазар,
заръчай, любе, приръчай,
що да ти купя, донисъм
за бяло лице белило,
белило още кървило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020