* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Драгана
на бели Дунав за вода.
Млад ми я Стоян пристана
с тая тежка гемия
с двайсе бели ветрила.
Майка Драгана търсеше,
край Дунав ходи и плаче:
- Дунаво, бели Дунаво,
опустели ти брегове,
пресъхнали ти извори,
орли ти риба изели,
свине ти песък ровили,
каво ще те питам да кажеш.
Мила мамина Драгана,
да знае мама, да знае,
каква те вяра отведе, -
ако са турци-презморци,
а мама да си не блажи,
ако са черни цигани,
а мама ще се пороби,
черна забрадка ще носи.
Ако са бели българи,
а мама къде ходи, ще пее.
Дунаво майка отвърна:
- Нито са черни цигани,
нито са турци презморци,
млад си е Стоян пристана
със цафарка свиреше
в тая тежка гемия,
кавал му свири-говори:
"Моме хубава Драгано,
я ела, моме, в гемия,
да видиш чудо големо,
та на майка си да кажеш!"
И Стоян тласна гемия,
та си Драгана пристана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020