|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Драгане, моме Драгане,
що са ти очи големи?
- Големи ми са, големи,
за вечер рано да ходя.
бистра вода да наливам...
Наливаше и плачеше,
и Дунава жално кълнеше:
- Да даде Господ Дунаве,
да пресъхне Синьо море,
Синьо море и бял Дунав,
та моето либе да си дое!
- Драгане, моме Драгане,
стига си кълна, Драгане,
че снощи са ми минали,
дивят бейлишки гемии,
твоито ги либе караше
и меден кавал свиреше,
кавалът дума думаше:
- Драгане, моме Драгане,
чакай ме що ме почакай,
да пода и да се върна
за година и половина
и ако си, Драгане, не доя,
тогаз се сгоди и жени!
Кръстополе, Ксантийско - Гърция (Архив КБЛ-ВТУ); бейлишки - беглишки.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|