* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рада с Дунав сборала:
- Дунаве, бели Дунаве,
Дунаве, тия водице,
Дунаве, бистра сълзице,
кого си стигна и сретна,
всекого, Дунав, я пита
видя ли негде Стояна,
Стояна, младо карамарче
на петстотин водни гемии.
Лъга ме Стоян, мами ме
година и половина
и още до три месеца -
без три месеца две години,
кьико ми Стоян думаше,
кьико ме Стоян учеше:
"Радо ле, мома хубава,
седи си, Радо, седи си,
дарове да си наготвиш,
я пари да си спечелим,
като се двамка вземеме,
очите да ни гледаха."
Дунаве, тия водице,
Дунаве, ти брат да си ми,
Дунаве, сестра да съм ти,
ако си видел Стояна,
Стояна младо карамарче.
Дунав на Рада продума:
- Радо ле, мома хубава,
ели ме питаш, че кажем -
дури петлите пееха,
и двеста гемии минаха,
и триста бели ветрове.
Най-напред беше, вървеше,
най-напред върви млад Стоян
и с писан кавал свиреше,
и у кавала думаше:
"Радо ле, моме хубава,
жени се, Радо, жени се,
жени се, мене не чакай.
Снощи съм, Радо, слушало,
мама и тата сборуя,
нечат те, моме, за снаха.
Мама е тлака окала,
сите е моми викала
и тебе, Радо, викнала;
сите са моми напрели
по две, по три вретена,
а тизе, Радо, сал едно,
и оно било най-малко.
Кога го мама мотала,
двеста се пъти скъсало,
триста е възли везала
и триста е клетви проклела."
А она си му говори:
- Стояне, море Стояне,
ели съм азе хубава,
мене ме, Стояне, сакая
от село от Конярево
коняревските джелепи.
А па ти, Стоян, по мене
ерген да си поодиш
без една годин сто годин,
та па тъгай да се ожениш
млада девойкя да вземеш
на дванайсе години,
соз деца да се сродите,
белия да се не роди,
белия, бела пченица,
код мене, Стоян, да дойдеш
белия да ти призаймем,
дечица да си захраниш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020