|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Рано е ранила ранила
мома Драгана,
ох та отива, отива
на Дунав на вода,
на Дунав на вода,
на студеното кладенче;
Па си на Дунав думаше:
"Дунаве, бели Дунаве,
доде петлите попяха,
колко гемийки минаха?"
Дунав Драгани думаше:
"Драгано, мома хубава,
дорде петлите попяха,
триста гемийки минаха;
Твоето либе, Драгано,
първа гемийка караше.
С меден си кавал свиреше
и в кавалат си думаше:
"Да знае мома Драгана,
тука би пренощувала."
Копривщица, Пирдопско; зап К. Геров (Каравелов-Лавров 1905, №
40).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|